Когато бизнесът ви се разраства, нуждата от нови и все по-сложни системи расте с него. С времето се събира много софтуер, който трудно комуникира помежду си. За много компании този процес е започнал още когато т.н. mainframes са били основното бизнес приложение. Последните все още се използват масово от големите корпорации, защото в тях е съсредоточена почти цялата бизнес логика и никой не иска да инвестира милиони в пренаписването на един вече работещ модел. Дори сега в моя университет се предлагат лекция за mainframe технологии със съдействието на IBM и Software AG.

Щом въпросните системи работят, защо искаме да ги модернизираме въобще и какво означава това? Проблемът със старите системи е, че работата с тях става предимно през конзола. Ако някой от вас си спомня DOS, ще изтръпне при мисълта да използва такъв софтуер за критични бизнес системи. Дори в случаите, когато функционалността е достъпна през някакъв интернет протокол, той е толкова специализиран, че не е практичен за използване.

Решението е да се промени потребителския и компютърния интерфейс. Казано по-просто това е начина, по който стария софтуер комуникира с човека и останалите програми. Един начин е да се промени самата програма за да се сложи нещо шарено на екрана. Това не винаги е желателно или възможно, защото често липсва документация или човека написал кода вече не е на този свят. Така се рискува да се получат непредвидими резултати. Има обаче начини да се преобрази функционалността в web service, което дава основа за изграждане на SOA.

Друг начин за модернизиране на системата е по-често използван. При него се използва интеграционен сървър, който си комуникира директно с конзолата. Работата му е буквално да снима екрана и да идентифицира показаните данни и действията, които могат да се предприемат във всяка стъпка. Когато данните и функционалността са описани абстрактно, може да се изградят web service-и, които да изпълняват дадените действия. Резултата е същия, както при предишния метод, но няма рискованата промяна на софтуера.

Пример за един такъв случай е ако работите в банка и искате да проверите бройката на просрочените кредити. Базата данни е във mainframe и трябва първо да се впишете в конзолата, да минете пред 3-4 менюта, да изберете желаната справка, да отпечатате резултата и да го въведете на ръка в Excel таблица. Всички тези действия са стандартни и следователно могат да се автоматизират. Получения web service от модернизацията ги извършва едно след друго и ви връща справката като xml. Така може цялата операция да се извърши с натискането на един бутон и се пести ценно време и усилия.

Подобни проблеми имат учудващо голяма част от бизнеса. Причината да не се прави нищо по въпроса е, че служителите са свикнали с програмите и излиза по-евтино да се обучат новаците, отколкото да се отдели екип за да модернизира софтуера. Пример е Първа Инвестиционна Банка, чиито чиновници използваха до преди година-две една DOS програма за основните операции. В съвременния бизнес обаче нуждата от свързаност между системите на различните отдели и между компаниите (т.н. B2B). Това е немислимо без Application Modernization. Когато говорим за SOA, BPM и дори CEP, не трябва да забравяме, че голяма част от системите зад интернет услугите (web services) са точно такива модернизирани стари програми. Въпросните архитектури и методи взимат тази базова функционалност и я качват на по-горно ниво на абстракция и ефективност.

За допълнителен поглед над темата, може да видите презентациите (на немски) от Business Innovation Forum ‘08 в Darmstadt, Германия.

За SOA, или Service Oriented Architecture, може да се каже същото, както във вица че обектно ориентираното програмиране е като тинейджърски секс – всички говорят за него и никой не го прави правилно и безопасно. SOA е най-новата мания и с основание – тя обещава да промени начина, по който се създават софтуерни системи и комуникацията вътре в бизнеса, както и с клиентите.

SOA не е поредната дума, около която се шуми много, но нищо не се прави. На Business Innovation Forum в Darmstadt на 2-ри Септември това беше една от основните теми. Дори в дискусията между съдебната министърка и шефовете на някой от основните софтуерни компании, SOA прозираше във всяка идея и довод. Целта е всички услуги, които досега се предоставят от персонал на различни нива, да се дублират виртуално, за да е възможен не само бърз достъп до данни, но и автоматизация на много задачи. Във въпросната дискусия ставаше дума за електронното правителство, за което ще говоря друг път, но тази концепция вече навлиза много активно в частния сектор. Повечето големи интернет портали са пуснали api-та (точки и стандарти за свързване с други сайтове), като някой използват стандарти приети за SOA като SOAP и WSDL. Такива сайтове са Ebay, Amazon и Flickr.

Обаче една птичка пролет не прави и, както ви подсказва горния комикс, същото се отнася до SOA и интернет услугите. Какво точно са интернет услугите или WS накратко (от web services)? При тях се публикуват няколко технически документа, които описват какво прави въпросната услуга, къде може да бъде намерена, как трябва да бъде извикана и дали има нужда от заплащане и предварителен договор. Ако ви се струва трудоемко – не е – въпросните „технически документи“ не са бумащина за очилати лелки, а XML файлове с информация, която може автоматично да се обработи от компютър. Така може да му кажете да търси услуга, която безплатно дава информация за времето във Варна и да я го оставите сам да я намери, да я извика и да ви покаже резултатите.

SOA не означава просто да имате една или две услуги предоставени на обществеността. SOA означава всички програми и информационни източници в компанията да са експортирани като WS и да комуникират помежду си чрез SOAP съобщения. Това не е самоцелно – имайки всички тези WS налице, реално създателите на една компютърна система – било тя на болница, министерство или корпорация – имат на разположение универсални блокчета от Лего и могат да сглобят каквато си искат структура бързо и удобно, в зависимост от настоящите нужди на институцията. Това е страшно важно във все по-динамичния бизнес днес.

За да разберем защо това е толкова нужно, нека погледнем през очите на обикновения потребител. Това много често е служител във фирма, който се опитва да събере информация за някой проект или статистика за работата на фирмата си. Горе съм илюстрирал какво правим сега – минаваме през десетки вътрешни сайтове с неудачен дизайн, търсим в Google и в чужди блогове, пишем на колеги с надеждата, че ще знаят нещо. Информацията съществува някъде, но е много разпръсната и разнородна. Дори да я намерим на едно място, шансовете, че няма да е представена добре и изчерпателно са големи. За да се справим с този проблем имаме нужда от чисти хомогенни данни, които да моделираме по свой начин, за да ги разберем.

Затова ни е полезна SOA. Тук както виждате става малко по-разноцветно. Червените сфери са местата, където има информация – това може да са бази данни, сензори, борсови индекси или информационни агенции. Преди те сами оформяха информацията като интернет страници и трябваше да я четем и разбираме сами. Сега те експортват всичко на WS-и (червено и лилаво). Някои от тези услуги ще пращат автоматични запитвания към колегите ни. Ние можем да вземем тези WS, да комбинираме функционалността им и да създадем по-мощна услуга (светло синьо). После може да се изгради сайт, който взима тези услуги (тъмно синьо) и оформя информацията така, както на нас ни е удобно.

Най-хубавата част от целия процес е, че за почти всички задачи има вече програми. С тях може визуално да подредите услугите и да ги свържете една с друга. Същото се отнася и до интернет страниците, които показват информацията. Като илюстрация на това мога да ви представя проектът, който направих с няколко приятели за Software AG. Там направихме всички неща, за които писах по-горе. Тук е официалната страница с видео на работния процес. Тук пък има описание как работихме.

Всъщност една от програмите там – Information Integrator – е и целта на моята бакалавърска работа, която ще започна през Октомври. Целта на II е да се вземе някакъв информационен източник, като база данни, XML документ или интернет услуга, да се създаде онтология, да се трансформира тази онтология в удобен вид, да се направят запитвания върху нея, и резултатите да се експортират като нова WS. Моята цел ще е да пренапиша програмата, като използвам вече достъпни инструменти с отворен код, както и новите интернет стандарти.

Накрая искам да уточня нещо, което доста хора са ме питали – защо имаме нужда от интернет услуги за да получаваме информация, ако имаме вече RSS. RSS е много мощен протокол, който се използва широко днес. Общото при RSS и WS е, че и в двата случая трябва да си поискаме информацията, за да я получим. Разликата е, че при WS може да се подават параметри, по които да се прави примерно търсене или обработване на данните. Има и нещо много по-важно – WS са активни. Това означава, че като обадите на една интернет услуга и дадете нужната информация, тя инициира някакво действие. Това може да е търсене на самолет, купуване на билет, резервиране на кола и хотел при пристигането, че дори и маса в ресторант преди хотела и всичко това с няколко клика. Не са за пренебрегване и предимства като сигурността, автоматичността и леснотата за интеграция. Това е силата на SOA и вярвам, че в най-скоро време ще можем да се насладим на плодовете от нея.

На 2-ри Септември 2008 в Darmstadt, Германия се проведе поредния Business Innovation Forum. Провежда се под ръководството на Software AG и се разглеждат различните нововъведения и технологии, които променят начина на правене на бизнес и процесът на работа.

Както означава иновация? Това е промяна на начина на работа, който води до по-висока ефективност и производителност на труда при същите усилия. Простичко казано, една задача може да се свърши за една седмица, но ако се инвестира в правилните инструменти и обучения, това време може да се намали до няколко часа.

Иновациите, които се дискутираха на този форум бяха в сферата на IT и бяха разделени на четири области – SOA, BPM, Application Modernization и E-Government. Тъй като и четирите теми са доста обемисти, ще им посветя отделни статии през идните няколко дни. Тук само ще ти опиша общо за какво се отнасят: SOA означава архитектура ориентирана около интернет услуги – това е нов подход, който буквално прави революция в създаването на софтуерни системи; BPM се отнася до търсенето на модели в бизнес процесите, автоматизирането им и анализирането на проблеми сфери и методи; Application Modernization е принцип, при който се запазват старите, но работещи компютърни системи, като се модернизират, за да паснат на новите изисквания за комуникация с партньори и потребители; E-Government е прословутото електронно правителство, което всъщност прилага горните три принципа, но в публичния сектор.


Източник: Joachim S. Müller

Форумът беше организиран в новия конгресен център на Darmstadt – Darmstadtium. Започна с кратка networking сесия за да се запознаем помежду си и с партньорите на Software AG и спонсори на събитието. След това последваха няколко представяния на технологиите, как се е стигнало до тях, защо са иновации и защо са толкова нужни. Частта за оптимизацията на процеси беше представена от Иво Тотев – българин, който е CMO на Software AG (Chief Marketing Officer). Полезното в случая беше, че не само представях теорията и как тя би трябвало да подобри нещата, а даваха конкретни примери за вече работещи системи с умопомрачителни мащаби.

След обяда имаше 16 презентации – по четири едновременно от всяка от четирите теми. Първата, на която отидох беше дискусия за прилагането на SOA в стратегията на немското правителство за развитието на e-Government. Тя беше между съдебната министърка Бригита Ципсис, CEO-то на Software AG – Щрайбих и директора на Dataport – Матиъс Камър. В общи линии дискусията се води предимно около политическия аспект на проблема и по малко около техничния. Във втората и третата сесия бях на презентации, които показваха прилагането на SOA в системите на Европейската Централна Банка и 28-те й институции из цяла Европа, както и в случая с Commerz Bank – втората по-големина банка в Германия. Последната презентация ми беше особено интересна. Ставаше дума за разширена BPM система с гласови възможности. Така компютъра буквално ти се обажда и те пита какво да прави, ако има проблем. Много хитър и обещаващ подход.

Като цяло всички дискусии се въртяха около иновации, които имат потенциала да обърнат не само бизнеса, но и публичния сектор с главата надолу. Цялото събитие беше изключително добре организирано и има много гладко. Конгресния център е прекрасно място за такива срещи за бизнеса, защото създава чувство за сюрреалистичност и движение. Това, което ме впечатли е, че когато човек се намира в залите, градът отвън изглежда така, все едно си в балон и си тръгнал нанякъде. Това мисля, че допълни много сполучливо духът на форума.

Всъщност целта на центъра е да стане гравитираща сила, която да обедини стотиците софтуерни фирми в региона, за да се образуват клъстъри, които да повишат ефективността и производството на местен софтуер. Интересен факт в тази връзка е, че в Европа, 20-те най-големи европейски софтуерни компании, от които Software AG е втора, произвеждат 80% от всичкия софтуер. Въпреки това, всички взети заедно произвеждат само половината от това, което Microsoft прави. А в щатите не е само Microsoft – има и IBM, SUN, Oracle и т.н. Затова и ЕС хвърля луди пари за развитието на нови местни технологии и компании. Това не е самоцелно – резултата трябва да е силен и независим европейски софтуерен пазар, в който смятам, че българските фирми могат да намерят доста плодородно поле за изява.

Темата, която ние избрахме, беше SOACity на Software AG. Въпреки че представянето им беше бегло, разбрахме за какво става дума. Аз гласувах за този проект основно, защото вече работех в Software AG и бях запознат с технологиите и някой от продуктите им. Освен това останалите теми за проекти бяха или скучни, или невероятно сложни.

Software AG имат един комплект със корпоративен софтуер, който се казва Crossvision. Състои се от шест продукта, които имат за цел да помагат на бизнеса да създава бързо нови системи, web service-и (WS), бизнес процеси, както и да интегрира стари бази данни и legacy системи. Ето кратко описание на продуктите:

CentraSite – централен регистър и архив (registry и repository). Поддържа UDDI и WebDav. Този продукт се изисква от всички останали, защото цялата информация за проектите, както и готовите решения се регистрират и се пазят тук. Също така може да се регистрират и web service-и, които да бъдат намирани през UDDI регистъра. CentraSite има два контролни панели – единия е като plug-in за Eclipse, а другият е като интернет страница базирана на AJAX.

Information Integrator – използва се за бързо интегриране на бази данни в онтологии и информационни web service-и.

Legacy Integrator – тъй като в голяма част от компаниите има mainframe-и, този продукт е полезен за интегрирането им и генериране на web services, които да използват функционалността им. С единият продукт може да се използва специално api от legacy програми, а при другият – директно да се чете от конзолният им интерфейс.

Service Orchestrator – има много действия като четене на данни, изпращане на мейли, викане на web services, пращане на файлове и т.н., които могат да се автоматизират. Досега за целта се писаха тонове с код. С този продукт всичко се прави визуално и накрая цялата програма е достъпна през WS.

Business Process Manager – идеята тук е да се създават и после лесно променят бизнес процеси. Разликата със Service Orchestrator е, че тук има и човешки действия.

Application Composer – целият комплект от продукти е насочен към WS. С тази програма могат да се направят интернет приложения базирани на Java и AJAX, които да ги използват. Също така може да се извикват чужди WS като този на PayPal или на някой от информационните услуги на Google.

Нашият проект имаше три цели. Първата е да създадем система използвайки тези програми. Системата трябва да илюстрира най-важните им възможности и в същото време да е функционална. Ние избрахме да направим интернет магазин. Втората цел е да представим проекта и начина на работа с програмите. Затова написахме редица презентации, заснехме клипове за това как сме направили частите от магазина и как се използва самият той. Третата задача беше да изготвим документ, в който описваме препоръки за подобрението на продуктите и проблемите, които сме срещнали.

Няма да навлизам в подробности как сме направили всичко. Може да видите сайта ето тук. За жалост интернет магазина не е в интернет и не знам дали Software AG ще го пусне въобще. За целта трябва да се отдели сървър, на който да върви целия софтуер, които хич не е лек. Може да видите обаче документацията по проекта, презентациите и клиповете към проекта тук. На страницата има и по-подробно описание на частите от интернет магазина. Ето и екипът ни.

Като цяло бизнеса се ориентира към SOA архитектура и интернет базирани интерфейси. Не искам да излезе като реклама на софтуера на Software AG, въпреки че май целият проект целеше това, но наистина с него може да се направи много в тази насока. Радвам се, че от този проект всички научихме много по темата, защото в училище тези неща не се учат. Просто са твърде нови. Освен това научих много за организацията, документирането и представянето на такива проекти. Въобще опита беше безценен.

В крайна сметка клиентът беше доста доволен. Дадоха ни сертификати, че сме работили с тях и с техните програми. Това не е като да имаш опит с MSOffice. Дори и да си търсим работа в други компании, факта че сме работили в сферата на SOA ни дава предимство. Доколкото разбрах проектът ни ще бъде използван като база за следващи такива проекти, а клиповете и презентациите – за обучение на студенти.

Миналия Петък имаше пак панаир, на който показахме какво сме направили. Струва ми се, че обясних всичко поне 30 пъти в рамките на 6 часа. Не ми спря устата просто. Снимките може да видите тук. Впрочем логото съм го правил аз.

Това, което искам да направя сега, ако намеря време разбира се, е да напиша няколко статии във Wikipedia на тема SOA и RIA. Видях, че в българската версия няма много такива и мисля, че ще е от полза.

SOA е съкращение за Service Oriented Archtecture. Системи базирани на SOA, фокусират функционалността си в различни интернет услуги (web services). Въпросните web services са най-новата тенденция в мрежата и комуникацията в и между компаниите (т.н. B2B). Базирани са изцяло на XML, като обикновено сървърната част е на java.

Миналата година Software AG пусна един пакет с продукти – crossvision, който има за цел обръщането на системите на една корпорация в SOA-базирани и улесняване поддръжката и въвеждането на нови стандарти и процеси. Няма да се впускам в детайли за този пакет. Аз работя по единият от шестте продукта – CentraSite – който действа като централен регистър и библиотека (registry and repository). Използва се от всички останали продукти и е централен хъб на всички данни и процеси.

Това което правя има общо и с европейския проект NEON (http://www.neon-project.org/ и малко описание по проекта). Целта му е създаването на стандарти, методики и инструменти за създаване, търсене и адаптиране на онтологии. Онтологиите са градивна част от т.н. семантични мрежи (Sematic web).

Това, с което конкретно се занимавам в момента, е да интегрирам OMV в CentraSite. OMV е език за вид онтологии, които описват други онтологии. Нещо като мета данни за онтологии. Надеждата е, че ще помогнат за по-лесно откриване и адаптиране на онтологиите и съдържат пълна история на участниците, инструментите, методите, целите и лицензите в създаването на една онтология. Ето тук може да намерите повече информация.

Задачата ми е да допълня информационния модел в регистъра на CentraSite, така че да може да съдържа OMV обекти (вече има поддръжка за онтологии). Tрябва да създам и web service базиран на ebXML стандарта, чрез който да се използва api функционалността на CentraSite. След това трябва да се разшири ebXML модела за да съдържа направо OMV обекти и да се разшири web service-а за да позволи работата с тях. В крайна сметка този web service трябва да се използва заедно с Oyster – OMV сървър разработен по проекта NEON – и да позволи лесно и бързо намиране на онтологии в мрежа.

Вече съм почти привършил с тези задачи. Остава само да тествам и да напиша кратка документация. Големият проблем при писането беше, че api-то на CentraSite e базирано на JAXR, а web service-а е на ebXML. На пръв поглед разликите в информационния модел не са големи, но като започнеш да превеждаш обекти от едното на другото става доста мътно. Още повече, че OMV само по себе си има тотално различна структура, която трябва да се напасне и на ebXML и на модела в регистъра, за да могат и двете да я разбират. Във същото време не трябва да се обърква работата на регистъра и да се променя модела така, че да не може да се използва от други продукти, като Information Integrator, който също работи с онтологии, както и ebXML-а и OMV данните да отговарят на всички стандарти, за да могат да се разбират от чужди програми.

Въобще много приятна история. А като си помисля, че допреди няколко месеца не бях работил въобще с web service-и, wsdl, owl, omv, soap и т.н., а някой от тях не ги бях и чувал. Нещо което отне много време в началото беше, че като взех ebXML схемите и wsdl-ите от OASIS, се оказа, че не са съвсем стандартни и даваха един куп грешки в XmlSpy. Когато ги оправих, което не беше лесно при условие, че за първи път виждам wsdl, използвах Axis2 за да генерирам web service-а. Всичко изглеждаше лесно, докато не открих, че axis2 има един куп грешки вътре, които трябваше да оправям на ръка, а класовете са бая. Тъкмо го оправих и написах доста от service-а и се оказа, че от apache са пуснали разни nightly builds на axis2, в които грешките са оправени. Започнах да използвам тях за да съм сигурен, че кода не е генериран грешно, но трябваше да променям бая от service-а. Въобще много приятна история.

Хубавото от всичко това разбира се е, че научих страшно много за web service-и, стандартите и проблемите, които могат са възникнат около тях. Освен това има надежда в някой момент това, което съм написал (с много ревизии и допълнения, разбира се) да влезе в официалния продукт или поне да се използва като концепция в тази насока. За мен остава опита, който в случая е най-важен.

Когато ми свършат изпитите този семестър, имам намерение да напиша и да допълня няколко статии в bg.wikipedia.com във връзка с онтологиите и семантичните мрежи. Докато пишех тази статия, забелязах че в българската версия има много малко по въпроса. Не съм специалист по въпроса, но поне ще сложа началото.