Да си представим, че Уеб 3.0 е проект, който ти ръководиш – решението на концептуално стратегическо ниво зависи от тебе.Какви идеи, цели и очаквания би заложил в този проект?

Първо трябва да отбележa, че не харесвам терминът Web 3.0. Продължение е на некоректно поставеното определение „Web 2.0″ за развитието на Ajax технологиите, социалните мрежи и блоговете. В момента това определение се използва за две (потенциално) революционни технологии, които ще променят начина, по който общуваме.

Едната позволява потребителите да изграждат физически безжични мрежи с помощта на съществуващата инфраструктура – телефони, pda, лаптопи, лични рутери и т.н. Така практически ще се избегне нуждата от ISP – интернет доставчици. По подобие на P2P мрежите, тези физически мрежи ще са толкова мощни, колко повече потребители има на едно място. Проблемите в момента включват съвместимост на устройствата, слабите батерии, сигурността и не на последно място – силният отпор на производителите на устройства и телекомите.

Вторият раздел технологии са семантичните. Казвам раздел, защото тук участват много разработки, които заедно позволяват изграждането на инфраструктура в мрежата за мета данни. Тук говорим за софтуерна инфраструктура.

Малко разяснения: В момента в мрежата има много информация. Може да открием всичко за всички. Google се стравят относително добре със задачата. Всеки, който е прекарал повече време в търсене обаче, е открил, че машините са твърде тъпи. Информацията, която ние генерираме в сайтовете, блоговете, форумите, книгите, снимките и филмите в мрежата е:

В света на компютрите, всичко трябва да е подредено, описано и готово да бъде сдъвкано от алгоритъм. Проблемът днес е, че има просто твърде много информация, която самите ние не можем да осмислим. Все по-трудно става да се намери отговор на въпроса „Къде има добра храна в региона?“ или „Кой е написал книга през 1930г.?“. Ние осъзнаваме какво трябва да се търси, но информация, която трябва да прегледаме е толкова много и е толкова пръсната, че бързо се отказваме.

Отговорът е ново поколение търсачки и интернет услуги. Целта е самите компютри да могат да „осмислят“ данните и да ги сравнят с това, което искаме. За целта трябва да ги научим на концепциите, логиката и езика ни. За целта ни помагат съответно технологии като онтологии, Prolog/Flogic и разпознаване на естествен език (natural language processing).

Има много езици и подходи към онтологиите. Аз работя с OWL. В нашият университет ни преподаваха MIX – модел разработен от TU Darmstadt. Днес пък намерих една лекция от Софийския университет, в която се говори за SHOE. (Впрочем този, който е направил лекцията трябва да бъде разстрелян, за да не се споминат студентите от скука.) Въобще има много подходи, но всички целят едно – създаване на език, който да надгражда сегашните ни методи за представяне на информацията. Този компютърен език трябва да може да опише технически абстрактните концепции от нашият свят и чрез тях да опише всякакви данни. Така, когато имаме две различни таблици, компютърът ще може да си направи извод кои данни какво представляват и да може да ги сравни. Типичен пример е ако в един сайт цените на билетите са в евро с данъци, а в друг – в левове и без данъци.

Тук идва логиката. Компютрите трябва да могат да си вадят изводи на базата на някакви знания и даден контекст. Вече има достатъчно мощни езици, които да се справят със задачата. В един проект се занимавахме малко с Prolog и бях шашнат докъде са стигнали нещата. Това, което липсва към момента са акумулираните знания.

Тези две технологии позволяват на компютрите да си говорят. Така те ще могат да обръщат информация от един контекст в друг и да си вадят изводи на базата на някакви правила. За да могат да се разбират с нас обаче, трябва да могат да разбират езика ни. Той, както знаем, е много сложен и днес търсачките се затрудняват с елементарни изречения. Затова все повече проекти в мрежата са се насочили точно към тази цел. Два типични примера за това са True Knowledge и Powerset.

С помощта на тези технологии, семантичните услуги и търсачки, ще може да бъде изградена семантична мрежа (semantic web), в която цялата информация е индексирана и съпътствана от мета данни. Това ще позволи наистина бърз и точен достъп до неограничени данни – химера за сегашната мрежа.

Сега има два подхода към семантичните мрежи – отдолу нагоре и от горе на долу. Първият е точно описването на информацията с мета данни. Вторият е създаването на услуги, които да разпознават езика ни и да осмислят обърканите масиви с информация. Кой подход аз бих приложил зависи от това какво приложение създавам и за кой.

Първият подход е подходящ за корпоративен софутер и интеграция на системи. Когато нужните данни и цели бъдат достатъчно добре и абстрактно описани, вече превеждането на информация от един формат в друг е въпрос на няколко функции. В много случаи този „превод“ ще може да бъде осъществен визуално и дори автоматично. Разбира се, ще искам функционалността на всички системи да бъде изведена под формата на интернет услуги (web services), което ще позволи още по-лесна интеграция.

Това, което липсва в момента в тази сфера са стандартите и инструментите. Липсва единен език за онтологии и за семантично описване на интернет услуги, инструменти за създаване, интегриране и версионализиране на услуги и онтологии. Има няколко течащи проекти в тази насока. Във фирмата, в която работя – Software AG, участваме в няколко от тях – Neon, SemanticGov и Nessi. Трите проекта са с европейско финансиране, партньори са както компании, така и обществени институции, а целите – решаването на горепосочените проблеми. Мисля, че нещата вървят доста добре.

От гледна точка на потребителя, интеграцията на системите на различни фирми и институции трябва да остане прозрачна. За него трябва да съществува само удобен графичен интерфейс, който му дава всичко. С помощта на технологиите, които описах горе това е възможно, но разработването им ще отнеме много време. Тук идва мястото на втория подход. При него се използват технологии за разпознаване на естествен език за да се извлече абстрактна информация от свободния текст, в който са повечето данни в мрежата. Това също помага да се разбере по-точно въпроса на потребителя – какво точно търси. Тези технологии също са още в разработка, но когато са готови, ще са полезни веднага за цялата мрежа. Това е защото сами ще извличат мета данните от интернет страниците, т.е. нямат нужда от нещо повече от сегашната инфраструктура. Те ще променят коренно интерфейсите и начина по който искаме информация от машините.

Аз бих работил по първият подход – от долу нагоре. Вярвам, че трябва бързо да се стигне до единни стандарти преди да имаме няколко силни продукта, които да са „почти“ съвместими и се борят за надмощие. Това се е случвало вече няколко пъти в индустрията и не е добре за клиентите. Втората причина е, че при този подход се получават по-бързо резултати за бизнеса. Той е тази, който има нужда от бърза и лесна интеграция. Вече получените мощни интернет услуги могат да се предложат на потребителите под формата на най-прост формуляр в интернет страница.

Това, върху което също бих работил, е графични инструменти за интеграция на системи и интернет услуги. Първото е сложно, защото потребителят трябва да разбира много добре от фирмените системи, който използва. Второто е по-просто когато услугите са добре описани. Големите играчи в SOA от няколко години се мъчат да извадят добри продукти в тази насока. В проектът, по който работих в края на миналата година, използвахме точно такива продукти. За сега обаче не ми е известно да има добър цялостен пакет на пазара.

Друг проблем също е, че всички се целят в големите корпорации с мощни продукти с много възможности и високи цени и изисквания. Това е нормално, защото има много такива клиенти и всички искат да конкурентоспособни, а SOA е следващото велико нещо. Както винаги обаче, се забравя дългата опашка – малките фирми, които предлагат услуги. Някой от тях вече са влезли в мрежата – имат си собствени сайтове или са част от портали като Ebay или Amazon. За да могат да се метнат на SOA влакът обаче, трябва или на похарчат луди пари, или да наемат някой като мен да им създаде интернет услуги и онтологии и да ги поддържа след това. Има open-source проекти, които могат да използват, но те са твърде академични и няма да могат да се справят. Липсват точно лесни инструменти, насочени към този пазар. В интерес на истината не е трудно да се направят, стига човек да знае какви са технологиите, потенциалните му клиенти и техните клиенти. Тази информация обаче трудно се събира, защото самите фирми не знаят.

До тук общо взето описах всичко, което може да се направи по Web 3.0. В такива проекти обикновено участват няколко големи корпорации и правителствени институции. Всички те работят заедно и стигат до компромиси какво ще се използва. В крайна сметка се стига до там, че всеки дърпа чергата към себе си. Това е, защото всеки е инвестирал в някакви разработки и иска неговото да се наложи, за да не инвестира още в поддържане на чужди стандарти. Така се стига до безкрайните политически игри и надлъгвания. Аз не бих бил част от тях. Харесвам разработките (research) заради академичното търсене на нови технологии, по-абстрактната дефиниция на „краен срок“ и приятния начин на работа, но не и ако трябва да се занимавам с патенти и стандартизация. Реално винаги се стига до там. А и за да повлияеш на тези процеси, трябва да си високо в някоя от водещите софтуерни корпорации.

Затова бих предпочел да се занимавам точно с дългата опашка. Още повече, че в България има много малки фирми, като повечето от тях дори не знаят, че интернет има такъв потенциал и че може да е достъпен за тях.

Надявам се, че съм отговорил на въпроса ти. Малко се разпрострях в обяснения кое какво е и какви са тенденциите, но темата е обширна. Питайте ако съм пропуснал нещо.

Важно е да се отбележи, че тези неща са лесни за нас хората, но за компютрите са почти невъзможни. Поне досега. Мисля, че Spock е сериозен напредък и въпреки недостатъците му, за мен той е най-добрият начин да намерите някой в мрежата. За жалост обаче работи само на латиница и дори и някой да е в българската мрежа, ще ви е трудно да го намерите. Друг недостатък е, че спамърите са открили пробив в логиката на търсачката. Когато търсите хора, понякога на първо място излизат рекламни сайтове, които нямат нищо общо с него.

Факта, че виждаме „бета“ в логото не ни прави вече впечатление – Google наложиха принципа на вечната бета в индустрията. Все пак трябва да се отбележи, че услугата, а и технологията и концепцията като цяло, е наистина съвсем нова. Ще трябват години за да се стигне до сериозно развитие в тази сфера.

В тази връзка, получих покана да тествам Powerset. Подобен е на True Knowledge, за който писах преди. Те са още в private beta и разчитат на потребителите да им тренират търсачката. Често използвана стратегия и изглежда при тях работи. Като събера впечатления ще пиша и за него.

PS: Маниаците на StarTrek да не бъркат тази търсачка с Mr. Spock. Впрочем ще излиза нов филм през 2008, нали знаете?

Когато някой търси, думите, които написва в търсачката се търсят една по една в съдържанието на сайтовете в базата данни. После се показват сайтовете сортирани по PR. Използването на семантика в търсенето е минимална. Има определени команди, които да ограничат търсенето. Примерно ако напишете „100 USD = ? EUR„, ще ви излезе изчисление по курса за деня.

Ако напишете обаче цял въпрос, ще ви бъде отговорено само ако някой е написал като текст същият въпрос в някой сайт и там има отговор. Обикновено обаче ви препращат към архива на някой mailinglist, в който някой е питал, но никой не му е отговорил. На мен ми се е случвало често, когато търся решението на бъгове в различни api-та.

Идва обаче следващата революция в търсачките. Това не е просто тенденция, а всеобща цел. Към този момент САЩ и Европа се състезават кой първи ще разработи технологията първа. Доколко знам Русия и Япония също имат собствени програми. Става дума за семантичните мрежи – всеки сайт и сървър ще съдържа информацията под формата на онтологии и на базата на нея ще се генерират резултати от повиквания на информационни web services или ще се представя във форма, разбираема за човека, като например сайтове.

За съжаление тези технологии не са толкова близко. Ще трябва и още време докато собствениците на сайтове ги приложат. Знам това, защото точно с такива технологии работя в момента. За сметка на това, още от сега може да видим как би изглеждала една бъдеща търсачка. True Knowledge е разработена на основата на онтологии. Не знам до колко знанието може да се генерира от сайтове, но доколкото разбирам, основната информация се попълва от посетителите. Нещо като wiki с автоматично проверяване на достоверността.

Удобството на този вид услуга е, че може да зададете въпрос и да получите директен отговор. Той се основава на серия от факти, които се изписват под резултата. И подобно на Google, отдолу ще се появи списък със сайтове с допълнителна информация. Има и api за автоматизиран достъп, като удобството е, че резултата може да се разчете от машина. Ето демото на сайта:

Има много подобни приложения в мрежата. Дори наскоро ми попадна едно на Ontoware, което е базирано на Semantic Wiki. Проблемът с всички тях обаче е, че разчитат на потребителите да попълват знанията. Разликата е, че в този сайт, инструмента за въвеждане на нови факти е силно опростено. Освен това той е първият, който виждам да е направил търсачка с api. За да може да се изпробва, човек трябва да кандидатства за регистрация за бета тестър. Вече се регистрирах и като събера впечатления ще пиша повече.

Източник: techmilk.com zitgist.com

Темата, която ние избрахме, беше SOACity на Software AG. Въпреки че представянето им беше бегло, разбрахме за какво става дума. Аз гласувах за този проект основно, защото вече работех в Software AG и бях запознат с технологиите и някой от продуктите им. Освен това останалите теми за проекти бяха или скучни, или невероятно сложни.

Software AG имат един комплект със корпоративен софтуер, който се казва Crossvision. Състои се от шест продукта, които имат за цел да помагат на бизнеса да създава бързо нови системи, web service-и (WS), бизнес процеси, както и да интегрира стари бази данни и legacy системи. Ето кратко описание на продуктите:

CentraSite – централен регистър и архив (registry и repository). Поддържа UDDI и WebDav. Този продукт се изисква от всички останали, защото цялата информация за проектите, както и готовите решения се регистрират и се пазят тук. Също така може да се регистрират и web service-и, които да бъдат намирани през UDDI регистъра. CentraSite има два контролни панели – единия е като plug-in за Eclipse, а другият е като интернет страница базирана на AJAX.

Information Integrator – използва се за бързо интегриране на бази данни в онтологии и информационни web service-и.

Legacy Integrator – тъй като в голяма част от компаниите има mainframe-и, този продукт е полезен за интегрирането им и генериране на web services, които да използват функционалността им. С единият продукт може да се използва специално api от legacy програми, а при другият – директно да се чете от конзолният им интерфейс.

Service Orchestrator – има много действия като четене на данни, изпращане на мейли, викане на web services, пращане на файлове и т.н., които могат да се автоматизират. Досега за целта се писаха тонове с код. С този продукт всичко се прави визуално и накрая цялата програма е достъпна през WS.

Business Process Manager – идеята тук е да се създават и после лесно променят бизнес процеси. Разликата със Service Orchestrator е, че тук има и човешки действия.

Application Composer – целият комплект от продукти е насочен към WS. С тази програма могат да се направят интернет приложения базирани на Java и AJAX, които да ги използват. Също така може да се извикват чужди WS като този на PayPal или на някой от информационните услуги на Google.

Нашият проект имаше три цели. Първата е да създадем система използвайки тези програми. Системата трябва да илюстрира най-важните им възможности и в същото време да е функционална. Ние избрахме да направим интернет магазин. Втората цел е да представим проекта и начина на работа с програмите. Затова написахме редица презентации, заснехме клипове за това как сме направили частите от магазина и как се използва самият той. Третата задача беше да изготвим документ, в който описваме препоръки за подобрението на продуктите и проблемите, които сме срещнали.

Няма да навлизам в подробности как сме направили всичко. Може да видите сайта ето тук. За жалост интернет магазина не е в интернет и не знам дали Software AG ще го пусне въобще. За целта трябва да се отдели сървър, на който да върви целия софтуер, които хич не е лек. Може да видите обаче документацията по проекта, презентациите и клиповете към проекта тук. На страницата има и по-подробно описание на частите от интернет магазина. Ето и екипът ни.

Като цяло бизнеса се ориентира към SOA архитектура и интернет базирани интерфейси. Не искам да излезе като реклама на софтуера на Software AG, въпреки че май целият проект целеше това, но наистина с него може да се направи много в тази насока. Радвам се, че от този проект всички научихме много по темата, защото в училище тези неща не се учат. Просто са твърде нови. Освен това научих много за организацията, документирането и представянето на такива проекти. Въобще опита беше безценен.

В крайна сметка клиентът беше доста доволен. Дадоха ни сертификати, че сме работили с тях и с техните програми. Това не е като да имаш опит с MSOffice. Дори и да си търсим работа в други компании, факта че сме работили в сферата на SOA ни дава предимство. Доколкото разбрах проектът ни ще бъде използван като база за следващи такива проекти, а клиповете и презентациите – за обучение на студенти.

Миналия Петък имаше пак панаир, на който показахме какво сме направили. Струва ми се, че обясних всичко поне 30 пъти в рамките на 6 часа. Не ми спря устата просто. Снимките може да видите тук. Впрочем логото съм го правил аз.

Това, което искам да направя сега, ако намеря време разбира се, е да напиша няколко статии във Wikipedia на тема SOA и RIA. Видях, че в българската версия няма много такива и мисля, че ще е от полза.

SOA е съкращение за Service Oriented Archtecture. Системи базирани на SOA, фокусират функционалността си в различни интернет услуги (web services). Въпросните web services са най-новата тенденция в мрежата и комуникацията в и между компаниите (т.н. B2B). Базирани са изцяло на XML, като обикновено сървърната част е на java.

Миналата година Software AG пусна един пакет с продукти – crossvision, който има за цел обръщането на системите на една корпорация в SOA-базирани и улесняване поддръжката и въвеждането на нови стандарти и процеси. Няма да се впускам в детайли за този пакет. Аз работя по единият от шестте продукта – CentraSite – който действа като централен регистър и библиотека (registry and repository). Използва се от всички останали продукти и е централен хъб на всички данни и процеси.

Това което правя има общо и с европейския проект NEON (http://www.neon-project.org/ и малко описание по проекта). Целта му е създаването на стандарти, методики и инструменти за създаване, търсене и адаптиране на онтологии. Онтологиите са градивна част от т.н. семантични мрежи (Sematic web).

Това, с което конкретно се занимавам в момента, е да интегрирам OMV в CentraSite. OMV е език за вид онтологии, които описват други онтологии. Нещо като мета данни за онтологии. Надеждата е, че ще помогнат за по-лесно откриване и адаптиране на онтологиите и съдържат пълна история на участниците, инструментите, методите, целите и лицензите в създаването на една онтология. Ето тук може да намерите повече информация.

Задачата ми е да допълня информационния модел в регистъра на CentraSite, така че да може да съдържа OMV обекти (вече има поддръжка за онтологии). Tрябва да създам и web service базиран на ebXML стандарта, чрез който да се използва api функционалността на CentraSite. След това трябва да се разшири ebXML модела за да съдържа направо OMV обекти и да се разшири web service-а за да позволи работата с тях. В крайна сметка този web service трябва да се използва заедно с Oyster – OMV сървър разработен по проекта NEON – и да позволи лесно и бързо намиране на онтологии в мрежа.

Вече съм почти привършил с тези задачи. Остава само да тествам и да напиша кратка документация. Големият проблем при писането беше, че api-то на CentraSite e базирано на JAXR, а web service-а е на ebXML. На пръв поглед разликите в информационния модел не са големи, но като започнеш да превеждаш обекти от едното на другото става доста мътно. Още повече, че OMV само по себе си има тотално различна структура, която трябва да се напасне и на ebXML и на модела в регистъра, за да могат и двете да я разбират. Във същото време не трябва да се обърква работата на регистъра и да се променя модела така, че да не може да се използва от други продукти, като Information Integrator, който също работи с онтологии, както и ebXML-а и OMV данните да отговарят на всички стандарти, за да могат да се разбират от чужди програми.

Въобще много приятна история. А като си помисля, че допреди няколко месеца не бях работил въобще с web service-и, wsdl, owl, omv, soap и т.н., а някой от тях не ги бях и чувал. Нещо което отне много време в началото беше, че като взех ebXML схемите и wsdl-ите от OASIS, се оказа, че не са съвсем стандартни и даваха един куп грешки в XmlSpy. Когато ги оправих, което не беше лесно при условие, че за първи път виждам wsdl, използвах Axis2 за да генерирам web service-а. Всичко изглеждаше лесно, докато не открих, че axis2 има един куп грешки вътре, които трябваше да оправям на ръка, а класовете са бая. Тъкмо го оправих и написах доста от service-а и се оказа, че от apache са пуснали разни nightly builds на axis2, в които грешките са оправени. Започнах да използвам тях за да съм сигурен, че кода не е генериран грешно, но трябваше да променям бая от service-а. Въобще много приятна история.

Хубавото от всичко това разбира се е, че научих страшно много за web service-и, стандартите и проблемите, които могат са възникнат около тях. Освен това има надежда в някой момент това, което съм написал (с много ревизии и допълнения, разбира се) да влезе в официалния продукт или поне да се използва като концепция в тази насока. За мен остава опита, който в случая е най-важен.

Когато ми свършат изпитите този семестър, имам намерение да напиша и да допълня няколко статии в bg.wikipedia.com във връзка с онтологиите и семантичните мрежи. Докато пишех тази статия, забелязах че в българската версия има много малко по въпроса. Не съм специалист по въпроса, но поне ще сложа началото.