На 2-ри Септември 2008 в Darmstadt, Германия се проведе поредния Business Innovation Forum. Провежда се под ръководството на Software AG и се разглеждат различните нововъведения и технологии, които променят начина на правене на бизнес и процесът на работа.

Както означава иновация? Това е промяна на начина на работа, който води до по-висока ефективност и производителност на труда при същите усилия. Простичко казано, една задача може да се свърши за една седмица, но ако се инвестира в правилните инструменти и обучения, това време може да се намали до няколко часа.

Иновациите, които се дискутираха на този форум бяха в сферата на IT и бяха разделени на четири области – SOA, BPM, Application Modernization и E-Government. Тъй като и четирите теми са доста обемисти, ще им посветя отделни статии през идните няколко дни. Тук само ще ти опиша общо за какво се отнасят: SOA означава архитектура ориентирана около интернет услуги – това е нов подход, който буквално прави революция в създаването на софтуерни системи; BPM се отнася до търсенето на модели в бизнес процесите, автоматизирането им и анализирането на проблеми сфери и методи; Application Modernization е принцип, при който се запазват старите, но работещи компютърни системи, като се модернизират, за да паснат на новите изисквания за комуникация с партньори и потребители; E-Government е прословутото електронно правителство, което всъщност прилага горните три принципа, но в публичния сектор.


Източник: Joachim S. Müller

Форумът беше организиран в новия конгресен център на Darmstadt – Darmstadtium. Започна с кратка networking сесия за да се запознаем помежду си и с партньорите на Software AG и спонсори на събитието. След това последваха няколко представяния на технологиите, как се е стигнало до тях, защо са иновации и защо са толкова нужни. Частта за оптимизацията на процеси беше представена от Иво Тотев – българин, който е CMO на Software AG (Chief Marketing Officer). Полезното в случая беше, че не само представях теорията и как тя би трябвало да подобри нещата, а даваха конкретни примери за вече работещи системи с умопомрачителни мащаби.

След обяда имаше 16 презентации – по четири едновременно от всяка от четирите теми. Първата, на която отидох беше дискусия за прилагането на SOA в стратегията на немското правителство за развитието на e-Government. Тя беше между съдебната министърка Бригита Ципсис, CEO-то на Software AG – Щрайбих и директора на Dataport – Матиъс Камър. В общи линии дискусията се води предимно около политическия аспект на проблема и по малко около техничния. Във втората и третата сесия бях на презентации, които показваха прилагането на SOA в системите на Европейската Централна Банка и 28-те й институции из цяла Европа, както и в случая с Commerz Bank – втората по-големина банка в Германия. Последната презентация ми беше особено интересна. Ставаше дума за разширена BPM система с гласови възможности. Така компютъра буквално ти се обажда и те пита какво да прави, ако има проблем. Много хитър и обещаващ подход.

Като цяло всички дискусии се въртяха около иновации, които имат потенциала да обърнат не само бизнеса, но и публичния сектор с главата надолу. Цялото събитие беше изключително добре организирано и има много гладко. Конгресния център е прекрасно място за такива срещи за бизнеса, защото създава чувство за сюрреалистичност и движение. Това, което ме впечатли е, че когато човек се намира в залите, градът отвън изглежда така, все едно си в балон и си тръгнал нанякъде. Това мисля, че допълни много сполучливо духът на форума.

Всъщност целта на центъра е да стане гравитираща сила, която да обедини стотиците софтуерни фирми в региона, за да се образуват клъстъри, които да повишат ефективността и производството на местен софтуер. Интересен факт в тази връзка е, че в Европа, 20-те най-големи европейски софтуерни компании, от които Software AG е втора, произвеждат 80% от всичкия софтуер. Въпреки това, всички взети заедно произвеждат само половината от това, което Microsoft прави. А в щатите не е само Microsoft – има и IBM, SUN, Oracle и т.н. Затова и ЕС хвърля луди пари за развитието на нови местни технологии и компании. Това не е самоцелно – резултата трябва да е силен и независим европейски софтуерен пазар, в който смятам, че българските фирми могат да намерят доста плодородно поле за изява.

Стартира електронното правителство. Целта на този пакет от интернет услуги е да позволи на гражданите да избегнат бюрокрацията и тичането по гишетата. Трябва с няколко клика да може да се намира нужната информация и да се използват услугите. Тези услуги могат да варират от проверка на здравните осигуровки през декларирането на данъци до кандидатстване за лицензи от различен характер. Въобще всичко за което обикновено ви разкарват по 20 гишета може да се автоматизира и да бъде просто както проверяването на пощата.

За сега българското електронно правителство е още на ниво информация. Има няколко пуснати услуги, които са в графата „най-търсени“, но не са направени много добре. Представляват един pdf формуляр който трябва да се изпрати. Доколкото разбирам в следващите стъпки на изграждането на системата ще бъдат обединени големите публични регистри. Тогава ще бъдат пуснати и въпросните услуги за да се автоматизира напълно комуникацията между фирмите и институциите.

Сега предимството, което може да се извлече от електронното правителство е да се направи справка със закона и изискваните документи. Често се случва чиновничките да дават противоречаща си информация за нещо, защото просто не го знаят. С този каталог може да сте спокойни, че документите ще са ви изрядни. Това е наистина голям плюс.

Като изпълнение, сайта не е кой знае какво. Натрупали са страшно много информация в заглавната страница и не мисля, че това е добре, защото още с влизането, потребителя залят с нея. Търсачката много не помага, защото изкарва имената на законите, което на мен не ми помага много. За фирмите може би това е точно което им трябва, но за един обикновен гражданин като мен, трябва да се постараят още.

Най-големият проблем е, че държавната администрация е страшно сложна. Има много информация, подробности и услуги. За целта трябва да се опростят нещата и да се сведат до нуждите на обикновения човек. Когато едно заглавие е по-дълго от 5 реда и в него биват цитирани закони и алинеи, аз лично започвам да се обърквам. Може да използват подходът на microsoft, които разбиват всичко в помощници – започва се с общи въпроси и с максимум 4-5 стъпки се стига до нуждите на потребителя. А в най-честият случай потребителя не знае какво иска, пък камо ли къде да го намери.

Това ми напомня на интернет банкирането на ПИБ. Използвал съм го само веднъж, но баща ми го използва редовно. Като се свикне с това кое къде е става за работа, но в началото е малък ад. Практически това, което е направено е да се изкара в нета системата, която чиновничките използват с техните си термини и хиляди препратки. Не може да се очаква такова нещо от потребителите. Трябва всичко да се преведе на техен език и да се опрости. Не знам дали са я оправили.