Накратко Eclipse е пъзел от инструменти, който постоянно расте и се развива. Има няколко основни компонента, към които можем да добавяме още безброй много за да разширим основната функционалност. Например, ако да имаме инструмент за следене и поставяне на карта на всички камиони на една фирма, към него да добавим малка приставка (plugin), която изчислява разходите за бензин в реално време. Силата на този продукт базиран на Eclipse е, че може да подменяме приставките без да спираме софтуера и да забавяме работата. Това може да става локално или дистанционно от администратора. В много случаи оператора дори няма да забележи, че е получил по-нова версия на приставката. Разработват се дори приложения, които да работят на и комуникират директно с мобилни телефони или промишлени инструменти.

Непопулярността на Eclipse извън кръга на разработчиците се корени в три причини. Първата е привидната сложност да се създаде едно GUI, което да се интегрира добре с останалите компоненти. Това подтиква разработчиците да създават по-елементарни дизайни, които обаче са по-трудни за поддържане в бъдеще. Втората причина е, че, бидейки базиран на Java, Eclipse средата се смята за по-бавна от подобна написана директно на C например. Това е отчасти вярно, но възможностите за скалиране, много по-лесната поддръжка и експоненциалния растеж на мощта на компютрите компенсират за този недостатък.

Третата причина има връзка с първата до толкова, до колкото е трудно да се създаде цялостна работна среда за един оператор. Като цяло програмистите избягват това, поради липсата достатъчно разбиране на работния процес на крайния потребител и нежелание да провеждат потребителски тестове. Също така е неудобно да се създаде устойчив дизайн, който да е лесен за разширяване в бъдеще. Това спъва желанието на софтуерните фирми да искат повече пари за малки промени в готовия продукт.

Както споменах обаче, Eclipse не е просто основа за сложни графични интерфейси. Тя може да бъде и работна станция в мрежа със всички предимства на интернет базираните интерфейси (web UI), сървърните приложения и стандартния софтуер. Като цяло има два вида приставки за Elipse – системни (добавят функционалност) и графични (добавят UI). Тъй като той е базиран на OSGI технологията, системните приставки могат бързо да заработят директно на сървър. Така може да се раздели презентацията от изчислителната част и да се превърнат всички Eclipse базирани системи в работни станции. Този процес, както и обновяването на всяка една приставка на сървъра или работните станции е полу-автоматизиран и практически не спира работата. Това е особено важно в критичните фирмени системи и позволява невероятно бързо скалиране.

Алтернатива на този подход е използването на интернет базирани интерфейси, където данните се изобразяват чрез уеб страници, а целия контрол и идентификация минава през стандартните за интернет протоколи. Проблемите тук обаче са основно в надеждността и съвместимостта. Всеки уеб програмист знае колко е трудно да се направи страница базирана на някой AJAX framework, която да работи на всички браузъри и системи, а когато става дума за комплексни интерфейси на критични системи, където надеждността е най-важна, сложността на задачата нараства експоненциално.

Най-честото решение в такива случаи е написването на типични (ad-hoc) решения, където всичко се прави за належащия проблем без мисъл за разширение или скалиране на продукта. При нарастване на бизнеса или промяна в пазара (и съответно – на изискванията), фирмата просто поръчва нов софтуер и влиза в затворен кръг.

Видно е, че тези два подхода са неустойчиви и затова смятам, че ще виждаме все повече Eclipse-базирани продукти. Някои големи фирми в корпоративния софтуер и продуктите за интеграция като Software AG, SAP и IBM вече са разпознали предимствата на Eclipse при крайните потребители. Има и много приложения с отворен код и свободни лицензи, на които малки и средни фирми могат да базират своите бизнес решения. Пазарът е отворен, пътят е утъпкан, а ниши има – нещо, което не виждаме често в този бизнес.